Югозападната част на страната е известна най-вече с областите Благоевград и Петрич, а и с курортното селище Сандански. Именно на територията на санданската община е разположено село Левуново, което е само на 12 км от областния център. Той от своя страна носи името на великия революционер Яне Сандански. От столицата София за Кулата минава част от пътя Е-79, който е международен, така че селото е свързано с него по пътя за границата. На 20 км в посока югозапад отстои и другият голям град Петрич, който има статут на областен и вероятно осигурява работа на част от местното население. Дори и обаче да не работят там, хората от селото ползват услугите му за ежедневни нужди като пазаруване и разходки. Западно от селото текат водите на река Струма, несъмнено важен воден басейн за цялата околност. За това село историческите сведения датират от 19-ти век, когато то има статут на селище със смесено население.
40 домакинства има на територията на Левуново през 1873-та година поне според данните от Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника. 70 от жителите са чисти българи, а останалите 45 изповядват мюсюлманската религия. Георги Стрезов и Васил Кънчов също изнасят статистически данни за селото, а и двамата са видни български изследователи на историята. Кънчов споменава 598 души население към 1900-та година и 250 турци. 348 от хората пък са българи – мохамедани, а Стрезов споменава през 1891-ва, че в селото има 60 къщи и църква. През 1905-та година има изнесена нова статистика за християнското население от селото. Съгласно нея 480 от хората са българи екзархисти, а общо един учител и 36 ученици посещават училището. За съжаление през 1913-та година с избухването на Втората балканска или Междусъюзническата война, 60 от къщите в селото са опожарени. Това се случва след нахлуването на части на гръцката армия, а впоследствие тук се разполага щабът на крал Константинос. Дислоцирането на щабове не е чуждо на селото и по време на Първата световна война, само че тогава идват части от Втора българска армия. В разгара на войната през 1916-та само на два км от селото е изградено летище.
То се намира на север от Левуново и принадлежи на Първо аеропланно отделение. Самолети от ловджийски тип са базирани на летището, но това е просто метафорично наименование на изтребителите. Свети Георги Победоносец е името на местния православен храм, който се изгражда през 1874-та година. Васил Стоянов става първият свещеник в селото, роден през 1850-та и починал през 1922-ра година. Стоян Николов Ташев също е свещеник и е погребан непосредствено до Стоянов, а Ташев умира през 1973-та година. Има тежко детство и още от малък остава сирак, след което бива доведен в това село. По време на Първата световна война черквата е опожарена, а за период от две години между 1915-17-та войниците на цар Фердинанд извършват цялостна реставрация. Впоследствие този храм става важна част от Военните паметници на културата, иначе в историята си църквата на цели пет пъти е ограбвана. За щастие при предпоследния опит за грабеж полицията от РПУ Сандански успява да залови нападателите.
